Мога да правя порядъчен хаос,
мога да скрия очите от теб,
мога да карам студа да гори...
Мога го! Разлика - днес и преди...
Мога да чакам сезоните в мен,
мога да плаша, да бъда студен.
Мога да стискам в ръката си нож.
Мога го! Гледай - добър съм и лош.
Мога да късам до кости месо,
мога да плача от нищото, но
мога да срежа и пъпната връв.
Мога го! Аз съм и обич и кръв!
Мога да кажа и всичко за мен,
мога да млъкна, да бъда ранен.
Мога! И пак всяка дума засякох,
но най-обичам от камъка мляко!
© Йордан Ботев Все права защищены