argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
26 янв. 2017 г., 13:27

Мляко с какао 

  Поэзия » Другая
1586 8 21

С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –

сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.

 

Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,

неугаснала жарава свети в твоите очи.

 

Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян,

щом до зидана камина с теб делим един таван.

 

Върху чергите тъкани от ръка в незнаен час

кротка нежност с топли длани ляга тихо между нас.

 

Две шевици греят мило под заоблената гръд –

малка гънка е разкрила към божественото път.

 

Снеговеят нека нищи елхови върхари с мощ,

с меки устни ще допиша тази януарска нощ.

 

Ще осъмнем в утро млечно в ден с какаов аромат,

ти – като богиня вечна, аз – на боговете брат!

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??