С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.
Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.
Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян,
щом до зидана камина с теб делим един таван.
Върху чергите тъкани от ръка в незнаен час
кротка нежност с топли длани ляга тихо между нас.
Две шевици греят мило под заоблената гръд –
малка гънка е разкрила към божественото път.
Снеговеят нека нищи елхови върхари с мощ,
с меки устни ще допиша тази януарска нощ. ...