25 июл. 2017 г., 11:06

Мнимата вълшебница 

  Поэзия
688 1 0

                                  Срещнах те и ми казваш че ти си вълшебница,

                                     но нали не очакваш да повярвам в това,

                                     да бъдеш такава просто имаш потребност

                                     знаеш колко излъгала си, носиш товар.

 

                                     Хей, момиче, отдавна не вярвам в приказки,

                                     за любовта казват, че е приказка тя,

                                     след дъждовните улици да вярвам не искам, не

                                     пусти и самотни през лятото и пролетта.

 

                                     В този свят откога няма, няма вълшебници

                                     ако имаше някой би я срещнал аз знам,

                                     поглед мил и красива си, не вярвам в тебе,

                                     съгрешила сама си и аз също съм сам.

 

                                     Ти, момиче, не знаеш, че си грешна магьосница,

                                     омагьосала хиляди с порочна страст,

                                     съжаляваш за всичко, ето толкова просто е,

                                     както просто е, че в теб съмнявам се аз.

 

                                     Тъй усмихващ стремежът, който с тебе дошъл е тук,

                                     ти вълшебства да правиш с усмивки и думи,

                                     от страст не от вълшебство е красив и камбанен звук,

                                     да вярваш че вълшебница си е безумие.

 

                                     В миналото ти може и да си била,

                                     но понеже хубава отдавна не си,

                                     грешна, несправедлива, а и безкрайно зла,

                                     в обичта си вълшебство ти въобще не търси.

 

                                     Ти обичаш докато омая те друг,

                                     тази роля избрала си и с нея грешиш,

                                     ти обичаш камбанен, извисяващ се звук,

                                     аз разбрах че се лъжеш, ти виновно мълчиш.        

 

                                     Не ти отива да бъдеш вълшебница,

                                     на себе си тъй също си непотребна,

                                     нищо не е причина за сълзи безутешни,

                                     тъй отива ти да си нежна и мила грешница.

 

                                     13.07.17

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??