Защо, когато на някого се доверя,
получавам единствено лицемерие,
шут отзад и нож в гърба
и купища презрение?!
Нима аз съм толкова различна,
или прекалено много се надявам?
Дали вината е във моите привички?
Или може би това си заслужавам?
Писна ми! Не искам повече да плача!
Не искам пак да се свивам в ъгъла сама!
Искам най-накрая за някой нещо да знача!
Нима толкова много е това???...