Много мило!
Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата,
и спрях с криле от сприя да политам.
Въпроси са звездите, в небесата
и питат се защо сред тях не скитам.
С овца и роза, и добра планета,
пак малък принц ме моли - да обичам.
А аз съм само цвете и в полето,
на пеперуда искам да приличам.
А скрит сред буренясалата нива,
животът ми прилича на плашило.
И дрипавата дреха му отива.
Беззъбо се усмихва. Много мило!
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Надявам се на мен да не откаже.
От отговора вече ме присвива,
но нека разумът космичен каже!
Защо да не летя, бръмчи главата, ...
Комментарии
-
Красе, Вики, прегръщам ви!
-
Наде, аз също знам някои неща, които са ми в повече, та ми е ясно за какво говориш. Но виж, да ти се усмихва беззъбо животът е хубаво - не може да ти се озъби, нали!? Поздрави и усмихнат празник!
-
Благодаря, Дани!
-
Много ми хареса, Наде!
Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам. -
Благодаря, Рени!
-
"А аз съм само цвете и в полето,
на пеперуда искам да приличам."
Много , много приятен усет носи стиха ти и като образност и като изповед...Ти не градиш метафори, ти жонглираш с тях! -
Целувчице, Марийче, благодаря ви!
-
" И скрит сред буренясалата нива,
животът ми прилича на плашило"!!!!!
Ех, Наде, метафоричните ти образи оставят следа в съзнанието ми!
Аплодирам те! ❤️ -
Отскоро са ми слабост плашилата, знаеш. Мило е, да....🌸
-
Гош, Дени, Деа, благодаря ви!
-
Красивата душа създава само красота! Прелестен стих!🌹
-
"Каквото знам и то ми идва много.."
И аз така..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
