Много пъти е нужно да паднеш
и да станеш с разбита душа,
много пъти напред да погледнеш
със надежда коварна и зла.
Много пъти ти трябва да стенеш
с онемяло от болка сърце,
много пъти това да приеме
твойто в сълзи обляно лице.
Много пъти да стигаш до ада,
да пропадаш в казана горещ,
за да може във мрак без пощада
да почувстваш, да разбереш.
Тази истина грозна, зловеща,
породена от порив и блян,
като призрак замряла насреща
в кръгозора доскоро засмян.
Че дори в смъртен грях да се врича,
да погуби живота на екс,
похотливият мъж не обича,
той си търси единствено секс.
И запомняш с горчилка накрая
този извод за тебе нелек.
Занапред от любов ще сияеш,
гордо крачещ, улегнал човек!
27.03.2005г.
© Даниела Иванова-Рибарска Все права защищены