13 янв. 2008 г., 23:55

много старо 

  Поэзия
832 0 2
Всяка среща с теб е мъка, но пък без тебе още повече боли.
Разаплакана душата ми с мечти е пълна, но как да и разкажа, че никога
не мога да те имам, че те имах, но една лъжа ни раздели.
Ти, както винаги, го казваш, лесно е да те забравя.
И как, кажи? Като най-хубавите мигове на тебе подарих.
Детството остана в тебе, а то е мило и прекрасно и любовта в него най-боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Палмира Божинова Все права защищены

Предложения
: ??:??