21 мар. 2005 г., 11:54

Многофасетни образи 

  Поэзия
988 0 0
Полепват устните по ситноперлената синева
и с топъл дъх насищат до прозрачност вечерта.
Косите букли са на огнедишащите ни слова,
а мислограмите са драконови щрихи в любовта.
Разресани са светлодумията на очи в очите
луната в клонче пролет, цветовихрено се свива...
Пълзят по звездоклетките й грейнали лъчите
и виждам как гръбнака си пространството извива.
В завивки лекокрили, земята не заспива
от ласки жадни - дъждоскока в нея се надига.
Напръстомерена до капкодлан живот излива
в небесноформения свят, а той до дъх ни стига. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Все права защищены

Предложения
: ??:??