irindaa (Ирина)
28 60
13 апр. 2007 г., 21:57

Многоточие 

  Поэзия
786 0 8
На прага ме посрещат гласовете
 със своите капризни многотчия,
животът е учудващо бездетен,
щом точките на никъде не сочат.
Посоките са горе, долу, дясно...
И лявото е път, но към сърцето.
Когато те почуства, се прехласна,
когато го пропъди, то се сепна.
И сепнато остана неразбиращо.
Попита ме, а аз му се усмихнах.
Какво да кажа? "Ти обичаше.
Но любовта понякога утихва..."

© Ирина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??