27 июн. 2007 г., 22:21
Стоя навън и вглеждам се във мрака.
Чашата със вино прави ми компания.
Изгревът сякаш от години чакам,
да сложи край на всичките страдания.
Хей, тишина, съперничке моя!
Дай да вдигнем тост, че никой не спечели.
Влязохме без смисъл в боя,
кой каквото търсеше, не успя да намери.
Всеки стон на твоята въздишка ме убива,
ала има ли значение... спокойно си спи.
Сивотата последната глътка отпива
и крие неизплаканите си сълзи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация