12 нояб. 2010 г., 20:50

Многозначно 

  Поэзия » Другая
1276 0 11

Виновно ли е за тъгата лятото,

което си отиде с дъждовете,

за птиците, опразнили гнездата си,

през тази нощ, без нищо да усетя?

Отива си безгрижието наесен

и нощните раздумки със щурците.

Сезонът на разкаяните грешници

покрива с шума премълчани истини.

Изчезват ли, разстреляни в сърцето,

онази жажда за вода от извора,

препълнените мигове със вечност,

изтънченото чувство за единност?

Преляла е от нощи тишината,

укрива в дъждовете, като вопъл,

дъха на сенките, завити с лято,

които есента без милост рони.

И всичко се превръща в шепа думи,

които свеждат любовта до име,

или до снимка, скътана в албума,

която многозначно се усмихва...

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??