28 сент. 2010 г., 14:14

Модерато кантабиле 

  Поэзия » Любовная
723 0 3

Вече не помня дали те обичам,

даже не зная дали си единствен,

днес от дъно душата пречиствам

и  хвърлям безсъвестно старите листи.

Във въздишките мои ти не присъстваш,

дори от съня ми кротко си тръгна,

вече не плача за срещи пропуснати,

каквото било е  - назад не ще върна...

В модерато кантабиле клавишите плачат,

забравена песен лекува новите рани,

пианото тази вечер мой черен палач е,

звездите ги няма, за утрото още е рано...

Акордите нежни на твоите длани приличат,

гласът ти се лута във моите ялови мисли,

сърцето ми знае, от огъня адски пречистено -

единствено ти си ключът във нотите липсващ.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • и на мен хареса
  • Наистина песенно!

    "...пианото тази вечер мой черен палач е,

    звездите ги няма, за утрото още е рано..."

    Посвири!
    ... понякога минава...
  • ...музиката на сърцето, заглушила условностите на паметта...
    Харесват ми твоите изповеди, Данда!
Предложения
: ??:??