Мойта баба е модерна
и на себе си е верна,
пуши маркови цигари,
слуша шлагерите стари.
Рок играе до захлас
и изпада във екстаз,
забравя тя, че внучка има,
непослушница любима.
Мойта баба не е стара
и никога не ми се кара,
сутрин няма нищо за закуска,
а тя пред телевизора бисквити хруска.
На обяд се чудя аз какво да ям,
а тя ми казва: - хладилникът е там.
Яж каквото ти хареса,
няма аз да ти се меся.
Баба сяда във колата
и сбира дружките от махалата,
отиват всички вкупом на кафе
и забавляват се добре.
Баба гледа всички сериали
и пред комшийката се хвали,
че живее си щастливо,
а внучето расте игриво.
Вечер баба се прибира вкъщи
и от вратата тя се мръщи,
чуди се какво да облече,
за да изглежда тя добре.
С часове пред огледалото стои
и парите в портмонето си брои,
аз съм внучето ù мило,
но не съм при нея аз щастливо.
Баба да си имам стара,
па макар и тя да ми се кара,
искам приказки да ми разказва,
кое добро е, тя да ми показва.
Вкъщи аз като се върна,
искам баба си да зърна,
да ме чакат вкусни изненади,
а щом послушна съм - награди.
Вечер, щом като заспя,
баба ми да е в съня,
сутрин, щом очи отворя,
с мойта баба искам да говоря.
Искам тя да ме обича,
с нежни думи тя да ме нарича,
за нея да съм внучката прекрасна,
край нея аз щастлива да порасна.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены