Не го искам вашия модерен свят,
аз в стария си се чувствам богат.
Не искам модни дрехи и скъпи неща,
аз искам една усмивка и дума добра!
И все се връщам пак във миналия век,
там ли забравихме топлота и доброта.
В лицата няма усмивка, има сива тъга,
не виждам радостта, тази истинската.
И пак обличам старите дрехи, палтото мое,
не искам вашите дрехи скъпи, модерни.
Вървя и гледам хората, понякога лицемерни,
а аз запазил съм душата си, сърцето свое!