12 янв. 2016 г., 00:08

Мое море 

  Поэзия
235 0 2

Мое море

 

Отдавна не съм си говорила с теб.

Отдавна не си ме прегръщало.

Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,

отново при тебе ме връща.

 

Отиде си лятото. А дойде и време,

и слънцето да те изостави.

Аз зная, ще почнеш да мислиш за мен -

дали пък не съм те забравила.

 

Не съм, море мое. Не бих и могла.

Не бързай да се променяш!

Ще дойда със Него. Ще го доведа

от нас топлинка да си вземеш.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво и то много!
  • Много лиричен текст, чрез който образът на морето се одушевява.

    "Отдавна не съм си говорила с теб.
    Отдавна не си ме прегръщало.
    Но образът твой - ту смирен, ту свиреп,
    отново при тебе ме връща...

    Ще дойда със Него. Ще го доведа
    от нас топлинка да си вземеш."

    Топла и доксваща изразност. Поздравление, Мари Елен!
Предложения
: ??:??