Лицето ми забрави твоите контури,
но пулса трептенето - не.
Спомен в миналото си потулих
и сглобих си мое си небе.
На което звезди не изгряват,
и не залязват със слънцето те,
защото само мрака познавам
и светлина е нямало въобще.
© Ралица Желева Все права защищены