Светелина (Светлана Иванова)
1 1
12 мая 2016 г., 16:09

Моето аз 

  Поэзия » Философская, Другая
528 0 7

Не стигам твърди брегове,
бушува бурята във мен,
а с поглед в нови светове
сърцето вижда светъл ден.
Така вървя във този свят,
реалността на две, обречена,
душата в плен на своя цвят
от ежедневие без срам пресечена.

© Светлана Иванова Все права защищены

Това е безкрайно ново за мен. Никога не съм писала нито съм мислела, че мога да съчиня стих, но това някак изникна. Споделете... прилича ли на поезия... или е просто лудост опакована с думи.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за окуражителните думи! Наистина думите са по-страшни от куршуми, аз знам това. Написаното тук не знам доколко отразява чувства, по-скоро е емоция, както Таня е споделила. Относно казаното от Аластор си мисля, че човек не може да напише нещо, което не е израз на неговите чувства, просто защото каквото и да напишеш винаги е пречупено през твоите собствени усещания.
  • Добре дошла в сайта! Споделям мнението на Askme. Продължавай да пишеш и успех!
  • Ще си позволя да не се съглася с Аластор, но в крайна сметка, решението е твое.
    Според мен, за да разчувстваш читателя, трябва да пишеш главно на базата на своите чувства. И ако успееш да ги предадеш толкова истински, колкото ги усещаш, читателят ще оцени искреността ти. С пожелание за нови творчески успехи!
  • И аз се присъединявам към отбора. Пиши, но...
    опитай се написаното да не е израз на твоите чувства,
    написаното трабва да предизвиква чувства в този който го чете.
    Ако го направиш както трябва ще го накараш да се връща да го чете, защото написаното е израз на най-съкровенните му чувства. Може да не го разбираш сега, но знай че думите са по-страшни от куршуми.
    Успех!
  • Съгласен с Рене и Таня! Продължавай да пишеш!
  • Здравей и от мен! Подозирам, че ще става все по-хубаво като поезия при теб, както казва Таня. Пиши!
  • Привет! Поезията е състояние! Най-често, моментно. Ти си уловила своето и си го пресъздала в едно нелошо стихотворение. И понеже не си от хората, които пишат заради самото писане, ще ти кажа - твори! С времето ще се усъвършенстваш и ще започнеш да изпитваш необходимост да облечеш емоцията си в стихотворна форма, както и да го правиш все по-добре!
    Не се притеснявай, повечето шедьоври са "лудост, опакована с думи".
Предложения
: ??:??