Моят пухкав котаран
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапетите от стените,
после на масата скача,
стъпва във пълната чиния,
обръща чаша след чаша -
колата си не мога да си пия.
Слушай, мой котаране,
трябва ти да мируваш,
защото лошо ще бъде -
ти на снега да зимуваш.
<------(Това е моят непослушен котарак)
© Габрела Илиева Все права защищены