Денят е горещ, толкова топло навън е сега,
че лятото, сякаш с въглен история пише.
Побутва ме вятърът, пристигнал с полъх на свежи листа,
да чуя как идва моето лятно момиче.
Заслушах се и чух стъпки любими, каква изненада!
От там, където пролетта бе раснало кокиче.
Приближи се до мен, а очите ѝ носят прохлада,
и сянка сърцето на моето лятно момиче.
Дори слънчогледът неволно към нас се обърна,
а се бе заговорил с на жицата пеещо птиче.
И не си тръгна слънцето преди да прегърна
моето толкова хубаво лятно момиче. ...