Моето момче

29 окт. 2007 г., 13:02

Поэзия

1628 0 7

Тихият дъжд вали,
но не скрива моите сълзи.
Обгръща ме светлината,
издигайки се над земята.
За теб умирам
и сега разбирам
колко те обичам,
и се вричам,
че ще бъда винаги до теб,
дори скована в лед.
Все още светят звездите,
но безмислени са дните ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Моето момче

Искате да прочетете повече?

Предложения