10 янв. 2012 г., 15:00

Моето сърце 

  Поэзия
737 0 5
Наричам те черупка празна,
мое вкаменено сърчице.
Ти, пустиня еднообразна,
на сълзи предвестнице.
Огъня, който в мен гореше,
го чувствам толкова далечен.
Нищо не е както беше -
ледът превръща се във вечен...
Настъпи нощ безкрайна
и открадна моите мечти.
Самотата стана трайна,
част от мене е почти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Косара Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??