Eдно момиче ,което прогледна...
Едно дете ,което порастна...
Един човек ,който винаги ще преследва
мечтата лъжлива ,но прекрасна.
Но тя прогледна и се прекърши.
През цялото време ,аз молех за прошка.
Тя със залъгванията празни приключи
и реши ,че не иска да е вече такава ,не иска да е кротка!
През цялото време аз се чувствах вътре и те исках.
Ах как само исках...защото не можех да видя!
Как само  сълзите си стисках,
очите боляха , но да те гледат не искаха да се наситят!
И си мислех ,че виждам всичко.А не можех да видя колко си празен.
Не виждах ,че се погребваш докато живееш.
А ако можех да видя щях да видя колко си странен.
Щях да видя на фона  на всичко как само простееш!
...но сега съм от вън ,гледам там.Мога да те видя какъв си.
Мога да те видя с истинските ти цветове.
Мога да видя , маските ти.
Мога да видя ,заради тези мои дарове.
От вътре си грозен - като мен грозен!
Вече не съм опряна до теб ,да видя всичко мога!
Вече не си ми интересен ,нито пък кичозен.
Вече не си желаната кокона...
За последно погледнах всички около мен и в тях вникнах.
Аз бях момичето,което прогледна.
Не вярвах ,а пък после... премигнах,
за миг ангелче пробегна.
Разбрах всичко и всички , видях как живея в лъжа!
Всички красоти са толкова грозни,
а аз приятелка с тях - бях станала по грозна от тях дори.
Тези бедняшки , кварталски пози...
...с тези хора ли бях ,заедно ли градихме нашите съдби?
Мога да ви разкажа за едно момиче ,което живееше идеално.
Мога да ви разкажа как беше изпълнена с любов и наивност.
Но тя видя истината.Видя по какъв начин е живяла и колко е било банално...
...но да замълчим...Най накрая ще има справедливост!


/идеята ми дойде от песента на Staind - Outside/