Тишината дойде като смърт подранила.
Като лоша поличба
обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб,
като празното в дланите.
И ръцете ми свършиха тук.
За нататък
имам само очи, мога с тях да прегръщам.
Твърдостта си откраднах
от ядрото на камък
и я сложих най-долу - за основа на къща. ...