Мои босоноги, топли лета,
чувам как тичате още след мене.
Отново е лято, но ето сега
е лято, което е много студено.
И ме учи дъждът му как да мълча.
Как да завързвам смехът ви на възел,
мои босоноги, топли лета.
А как ухаехте само... на бъдеще.
© Кольо Колев Все права защищены