Не се ли изваля, проклето време?
То вярно, че земята беше суха,
но вече три дни, дявол да го вземе,
не се ли наваля, не се надуха?!
Китайските обувки се пробиха,
опръскана съм с кал до коленете
и как да мисля за любов и стихове,
когато са премръзнали ръцете,
когато вятърът е зъл и бесен,
а слънцето носа си не показва.
Разбирам, че сега е вече есен
и лятото си тръгна с топла пазва,
но мойта есен беше друга - рижа,
и с бръчици от смях покрай очите,
с герданче от листа - сама го нижех,
сама в косите вятъра заплитах.
Ухаеше на прежълтели дюли,
на гроздови слънца и минзухари.
Последни листи вятърът отбрули.
Сълзи и дъжд по бузите ми парят.
© Нели Вангелова Все права защищены