nikjelev (Ник Желев)
283 955
12 нояб. 2016 г., 12:20

Моите обувки 

  Поэзия
1205 0 4

Моите обувки

 

Лесно е да влезеш в моите обувки.

И да минеш пътя, извървян от мен.

Утъпкан е. Без тръни и без дупки.

Вървях години. Ще го извървиш за ден.

 

Ще видиш ли къде съм падал?

А ударите подли, зад врата?

Капани махах. Но не съм залагал.

А как се давих в мътната вода?

 

Направих мост. И кастрих клони.

Прогоних змии, зверове.

И редом с дявола с пагони,

превземах стръмни брегове.

 

Не искай моите обувки.

Протрити са от дългия ми поход.

От тръни, камъни, от дупки...

Открий във тъмнината своя проход.

© Ник Желев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих...
  • Харесах! Браво, Ник!
  • Мисля, че най-важното нещо в живота е да осъзнаеш грешките си, да поискаш прошка или да се опиташ да поправиш нещата. Важно, но адски трудно. Още по-трудно е да влезеш в нечии обувки. Оценявам високо този стих!
  • Всеки в своите обувки! На някои са им по мярка, удобни и леки! Хареса ми!
Предложения
: ??:??