МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини,
понякога ги хващам, че грешат – покорници на римата си! – роби,
и сякаш срутва се връз мене свят, във който липсва думичката Обич! –
лъстивата и властна суета – не знам? – кому до днеска е простила,
зачеркнати с дебелата черта, май, всички спим в хамак фалшива свила?
Орисвам ви на цялото добро – през Димчо-Дебеляновите вопли.
Бъдете здрави, Братя по Перо! – и туй перо дано вовек ви топли.
4 юлий 2023 г.
гр. Варна, 19, 50 ч.
© Валери Станков Все права защищены
понякога ги хващам, че грешат – покорници на римата си! – роби,
То и лудост е нужна, ама по-друга