Величка Николова – Литатру
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан,
усмивката неповторима
и твоя мил и ведър плам.
Мълчи и пейката червена, линее нейната снага.
До скоро беше заледена
от скреж и сняг, и от тъга.
Мълчат и туите зелени. В тях птиците спотайват глас.
А тъжбите ми споделени, ...