Мой Ангел потаен...

Тази нощ стоя и се замислям -

къде, кога и как съм срещнала теб?

И виждам как Луната блещука,

пращайки вълшебните си лъчи в стихосбирката ми.

Поглеждам към големия град и се замислям пак -

"Къде, кога и как спечелих пра вото да имам Теб - собствен Ангел"

Ангел пазител, който ме кара да се усмихвам отново.

Аз бях забравила за смеха и усещах само безумен страх.

Страх и болка, които ме караха да мисля,

че животът е мрачен, че животът е ужасен...

Аз, аз вярвах само в това,

че няма доброта вече на света.

И търсех вече път към бяла светлина и към

Ангели с бели, по-бели от снега крила.

Но ето, че открих и аз, че има бяла светлинка,

дори и тук, на тази зла земя.

И в една такава мрачна нощ разбрах, че мракът е дълбок до там,

където започва самата светлинка.

И ето, че открих теб!

Мой Ангел грижовен и предпазлив,

мой Ангел потаен и вечно щастлив!

Анна Хубенова Соколова - 20 г

Обичам те, Мило, и винаги ще те обичам, където и да си!

- Посветено на единствената ми любов -

- "Ц"