25 окт. 2013 г., 20:03

Мой грях 

  Поэзия » Любовная
905 0 1

Мой грях...

омайваща лъжа или

пък истина ясна

ти беше, така и не разбрах,

но пък нека съм грешна!

Нека го има греха, щом

сърцето по детски

тупти ли... тупти, за теб още!

Някой ден ще изкупя свойта вина...

вина, че не спирам да те желая,

а право на това нямам... зная!

С теб искам в Ада да идем,

дано Дявола нас приюти ни!

При него ний да се скрием,

за час, за два... за три,

колкото той позволи.

Вино - горящо да пием...

нека разпали искрата у нас

която гори ли... гори!

Да блести пламъкът от нашите очи!

Телата въглен да станат,

не от огън - а страст!

Да споделим парещия огън,

който се крие дълбоко в душите ни,

а как иска той да гори!

Чувствата да си излеем,

неизказаните думи дори...

после всеки по своя път продължи !

Да бъда за кратко твоя любима,

ти да останеш вечно моят любим! 

Остани за миг да те наричам... мой грях, мое злато,

моя страст... а всъщност мое всичко!

 

© Анита Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??