dansyto (Данаил Таков)
817 3640
6 окт. 2022 г., 22:04  

Мой роден край 

  Поэзия
280 2 5

Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.

По хълмовете твои каменисти,
откривам аз следи от героизъм.
И мислите ми сякаш стават чисти,
подправени със щипка оптимизъм.

Небето ти ме слива със безкрая,
земята черна е и не безмълвна.
Заслушам ли се – тихичко ридае:
обземаш ме и с теб се свързвам кръвно.

А твоя вятър брули непрестанно
и няма време ... за сълзи и ромол.
Орисан съм на дързост и на вярност,
на обичта в кармичното ти лоно.

Приемам те, о, роден край такъв –
понякога жесток, друг път сърдечен.
Ще трябва да вървя по твоя път –
на приказно знамение обречен!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радва ме искрено коментара ти, Spring! Благодаря и поздрави
  • Поздравления! Има нужда от поезия, коята ни разкрива красотата на природата и ни припомня гордото минало. Чудесно синтенциите са преплетени.
  • Благодаря ви, Ели, Злати. Трябва да е - Небето ти ме слива със безкрая
  • Чудесен стих! Докостващ най-съкровените душевни струни!
  • Хубав стих, Дани! Как имаме нужда от този стих точно сега! Поздравления!
Предложения
: ??:??