26 янв. 2021 г., 13:33  

Мой задъхан живот 

  Поэзия
419 6 17
Отдавна към себе си нямам въпроси
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка
отпусната в страх любовта потреперва.
Какво да я правя, магьосница чудна -
ни ден прозаична, ни миг отрезвена...
Дрънчи разнебитен и стар колесникът
със куфари обич събрани набързо,
не спря ни за миг, че назад да погледна
дали не оставих някой сън незавършен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Предложения
: ??:??