Загубихме се. Без щастие пролетта си замина. Имахме дни, имахме сънища не търси, не крещи... С любовта и деня ни се срина. Живота ни е празничен балон. Любов, приятели, няма да се върнат. Без път обратен - една мъгла и стон. Не се живее. Как да те прегърна? Думи различни делата ни също. Не слушаме, не разбираме, жалко. Вината е в нас и ада е вкъщи, а може би ще ни провърви някога, поне малко.
Благодаря ви!
Жарковски, няма нищо странно.
Позволявам си да продължа с втория куплет от песента на Гриша Трифонов по текст на Иван Вълев и спечелила феста в Бургас в изпълнение на Пламен Ставрев - Лятото:
Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена която уж е моя
и цели десет дни ще ме обича.
Очите ми закрива с нежни длани
със топли ласки ме опива,
но тя при мен не може да остане,
въздъхва може би и си отива.
"Без път обратен -
една мъгла и стон.
Не се живее.
Как да те прегърна?
Думи различни
делата ни също."
Колко мъдрост си внизал в думите Найдене!
Много истинско!
Обичам да те чета!
Поздравления!
Странно - толкова много стихове днес за раздели и загубени приятелства...Като че ли с края на лятото хората се разделят и сбогуват...
"Без щастие
пролетта си замина."
"...а може би
ще ни провърви
някога,
поне малко. "
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.