Може би... денят е днес,
в който трябва да ти кажа "сбогом".
Може би... с един куплет
ще извикам: "Повече не мога,
да копнея всеки миг,
телефонът тайничко да звънне,
а от него, както в стих,
романтичен глас да ме прегърне.
Да поглеждам час по час
ъгъла забулен в полумрака,
чакаш ли ме, там, в прихлас,
както нявга правеше хлапака.
Цвете стиснал във ръце,
две звезди в очите да запали
и с усмивка на дете,
сладичко душата да погали."
Може би... денят е днес,
ала все сърцето ми не дава.
Любовта е щом в превес,
аз да чакам. Друго не остава.
© Таня Мезева Все права защищены