Тъй тихо в стаята при мене,
но где ли някой все  шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.

Толкова събди във тях събрани
и любов, и болка, и сълзи.
Във нощта те всички са събрали
покрай отън, дето в тях гори.

Да се стопля с тях дали ще мога?
Тохло да е в мене - може би.
И отварям книга на посоки.
Цяла нощ тя нежно ми  шепти.

И се чувствам някак извисена
та макар не спала през нощта.
Имало и други като мене.
Книгата погали ме с листа.