Неочаквани думи- стрели,
в гръб, пронизаха мойта мечта,
но макар ,че все още боли -
тя е жива и пее сега...
За онези вълшебни очи,
във които е миг вечността,
за тъгата ,която мълчи,
щом целуне я пак радостта.
Може би тази болка е лек,
щом наяве и в сън те прегръщам
все по-силно, а все по-далече
думите ти, нечакано тръгват... ...