1 июн. 2018 г., 13:49
Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята.
Оплети си на плитка три маргарити.
Златочелото жито разтъркай в ръката.
Синчецът подай на пчела медовита.
Острата брадва не размахвай в горите.
Всеки корен и клонка пази твоята къща.
Път на мравката дай и небе на орлите...
Природата двойно за всичко си връща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Благодаря на Слави Тодоров за вдъхновението!
" Сън за утрешния ден" - Прекрасен стих!