Може да сме увредени
Две педи село сме - не ще го знаеш...
Основно - криминален контингент.
Останалите пишем „колебаещ”.
Но те топят се всеки божи ден!
Крадат кога каквото падне, драги,
превърнали са кражбата във спорт.
По късна доба, с щанги и тояги,
опоскали са всеки селски двор.
Уж идваха да ни проучват лани
от някакъв научен институт.
За нищо не можаха да се хванат,
та обявиха кмета ни за луд.
То не, че е съвсем нормален този,
но даде, според мен, добър съвет –
да пратят опитни вирусолози
и да изследват хората наред.
Съмнението падна на водата.
Пък изворът – под селския казан!...
Та може да сме увредени, бате,
и всеки да се пръква тук пиян?
Ще взема аз да се кандидатирам
на местни избори... Да стана кмет!
Ще търся после хора да лобират,
дано спечелим някакъв проект!
Пари отпуснат ли се, става лесно:
„За благото на селото строим!”...
Те, хватките са толкова известни,
че няма начин да се посрамùм.
И нов водопровод ще им прокарам,
и стария казан ще подновя,
ракията във всеки дом ще вкарам,
със заповед режим ще обявя.
Не спрат ли скоро кражбите, обаче,
( я, хубаво ме виж – дали съм прост?)
затварям всички кранчета, така че
топтáн* минават на ракиен пост!
В историята може да остана
и в кметството на някой друг портрет.
Веднъж в ръцете аз властта да хвана,
ела ме виж - не ставам ли за кмет!...
- - -
*топтан /тур/ - вкупом, всички наведнъж
© Роберт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Така е, Веси!...А лирическият има от кого да се учи - дай му власт, че го гледай после на какво е способен!...
-
Роби, няма съмнение, че си ненадминат в този жанр, приятелю, и аз искрено ти се възхищавам! Благодаря ти! За жалост подбудите на повечето политици не се различават съществено от тези на лирическия... Поздрави!
-
Благодаря, Кери, приятно ми е да видя, че си тук!... А в-к "Стършел" и сега си го има все още, току що видях...
Ивелине, добре дошъл на страничката ми, дано да не е за последно!
Хубава вечер и на двамата!... -
Има надежда ... Макар и поднесена по този /весело и ненатрапчиво/ начин срамната ни днешна действителност е провокирала създаването на нещо толкова хубаво /и вярно/ .
-
Абе, при теб никога не се знае... Имаше, като бях малка, един вестник "Стършел"...Обичах да го чета на дядо, а той се смееше с глас...Твоите стихове много ме подсещат за този вестник, защото щяха да пасват идеално на концепцията му...Поздравите ми!
-
Джак, Стойчо, Румяна, Ели, Райне, благодаря ви, че прочетохте и коментирахте, приятели!...Успешен ден ви желая!..
-
Върховен хумор!
-
Пак си уловил нещо типично за нашето време – стремежа към власт и лесни печалби.
И ни го представяш с лека усмивка, Роби, което много ми харесва.
Неизчерпаем си! -
Болезнена истина е всичко това, Роби. За жалост! Хареса ми в рими. Отиде в любими.
-
Тогава ще се гордеем, освен с поет и с кмет!
-
Кое беше обратното на смешен плач...чак ме е яд за ритмиката на тематиката...нейсе...истинният вече сто..сто и петдесет години, че и много повече на тези ширини никак, тотално никак не ни е благ... Поздрав Джак
-
Бъди благословен,, Роберт! Възхищавам ти се...
-
Благодаря ви, Таня, Албена, Дари, Лиа, Наде, че и днес намерихте време за моите поетически занимания!...И когато коментарите на автори, които много уважавам, са позитивни, това не може да не ме радва!...
Албена, разбирам те, приятелко! ...Аз не съм се и надявал, че с този стих ще предизвикам усмивки и всеобщо веселие, а и не това е била целта ми... Лирическият герой, в чиято кожа съм се опитал да вляза, не е за похвала и възхищение ( както още много персонажи от творбите ми)...Вижте само какви са идеалите му!..По нещо различават ли се те от тези на лирическия герой на Алеко от фейлетона му "Разни хора, разни идеали" , който жадува някой да освободи Македония, а той лично да пипне за две годинки солунската митница като управител или оценител и да се заеме с търговците - "има и да доиш, има и да остане!..." Макар че са минали повече от 100 години от създаването на алековия герой, мераклиите за келепир покрай държавната софра не само, че не са изчезнали, но са се и умножили... -
-
От къде това вдъхновение Роби? Човек, ти си за награда "Пулицър" за неизчерпаемо поетично вдъхновение и муза. Извини ме за емоционалния коментир, но наистина си талантлив, а и си пълен с идеи. Поздрави!
-
Забелязала съм, че алкохолизмът е присъщ на хората нямащи въображение. Пият, за да си въобразяват
-
Не можах да се засмея, Роберт(макар, че стихотворението ти е хумористично) - много тъжна е тази наша действителност!... Боли ме, че е така... Поздравявам те за майсторството ти да се шегуваш (по-точно, да осмиваш) мрачната страна на живота...
-
Талант си! Със сигурност ставаш и за кмет! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
