Познаваше ме от години, но защо чак сега реши да съдиш човека, в който се превърнах аз? Безгласно, месеци наред, се наслаждаваше на моите погроми, болки, разбити мечти... наслаждаваше се отстрани. А днес заставаш пред мен, без дори да знаеш как вътре в мен вали, как давя сърцето си в кървави сълзи... неразбрани, невидяни дори и от хората, които мислех за приятели. И мен наричаш лесна... жена лоша приятелка, позор за света. Нима имаш право да ме съдиш? Да, лош човек съм... но да стана това, помогна ми ти!!!
Не мисля,че си лош човек,а много силен за да минеш през всичко това...и след това няма начин да не се промениш...това не е позор,а опит!!!чудесен стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.