Можех да излъжа, че съм само сън,
можех да избягам във тъмата.
Нямаше да скитам там, навън,
нямаше да плача сред лозята.
Можех да съм силна,
можех да надвия и Смъртта.
Но без теб почувствах се безкрила,
нощ след нощ без твойта топлина.
Можех да потъна във мъглата,
но щеше да заглъхне песента,
да посивеят щяха чудесата,
далече щях да бъда от своята мечта.
Можех да съм смела, но не бях.
Че само сън била съм не излъгах.
А ти дойде със мен във моя грях,
ти падна с мен, а аз потъвах...
Можех да съм силна и да те прогоня,
но любовта погуби цялата ми сила.
Сега за твоята душа аз сълзи роня...
И в този миг аз своето сърце ти бях дарила.
© Мия Все права защищены
Всичко това си го казала в стиха си много умело!
Поздравления,Мия!!!