Можеш ли затвори словото в клетка?
То ще намери хиляди пролуки.
Ще свети ярко и ще търси сметка
на тесногърди хора и неуки.
С палка можеш ли затвори устни?
Ще вият от болка капещи кърви.
Ще нахлуят в сърцата ни пусти.
Ще влеят плам и жар. Ще бъдат първи.
Можеш ли върху душата маска да сковеш?
Тя пламък е. От мъртвото желязо
кинжал на времето ще изкове.
Не го правете вие – празни, бездуховни!
Без него, пуст ще е светът,
с хиляди сатанински условности
и отровен на диханието ни дъха.
Че Бог е Словото и Любовта
изначални и толкова вечни.
Можеш ли да затвориш вечността
в мига на безчовечност...?
01 02 2015
© Надежда Борисова Все права защищены