Можеш ли така да любиш,
че дълго да те помнят след това,
и след теб дори да има много други,
да си останеш ти, единствен на върха ?
Можеш ли така да галиш,
че после кожата за теб да плаче,
за ласките ти огнени да жали,
овдовяла, сухо да нагарча ?
Можеш ли по тънки устни,
следи на нежност да оставяш
и другите след теб да са безвкусни,
да бодат, до кръв да израняват ? ...