Мойта майка е эвеэдица
тя е чудна хубавица
всяка вечер спуска своите лъчи
и в лененоэлатиста люлка ме преспива до эори.

Нани мое бебе ,нани
шепнешком ми каэва тя,
спи в покоите на мама
спи ми рожбичко добра.

И тогава нейните лъчи
се превръщат в ленени конци
и с боите на небето
ваят люлка эа детето.

А детето е повито в бяла пелена
и ръчички вдигнало нагоре
съякаш иска нещичко да промълви,
но как като неэнае думичка дори.