Дори да не искам и палци да стискам,
пак петък тринайсти е тук.
Пред мен се изправя, какво да го правя,
освен да игаем напук.
Играта известна е мамещо лесна –
прилича на весел кадрил.
Но той отзарана на тясно ме хвана,
усмивките в мен забранил.
Притиснат, човекът със грация лека
изхлузва се. Мокра съм връв!
А петък немее и шапка ветрее,
усетил надцакване пръв. ...