24 окт. 2007 г., 22:34

Мокро куче оставам 

  Поэзия » Восточные формы
1122 0 4

Искам да застана докрай поне веднъж,
зад думите, които казвам!
Но думите се изсипват като дъжд
през август отгоре ми,
камъни здрави в земята зад мен,
се трошат (моите спомени) - 
и оградите вдигнати – падат!

Чувствам вина, за която нямам вина
и имам причини, без причина да имам...

А искам да застана зад онова,
което казвам докрай веднъж поне...
но не се, но не се получава.

И нека се изсипват като дъжд през август
локви вода отгоре ми... мокро куче оставам -

но любовта ми към живот,
неподчинен на чужди правила -
всеки дъжд оправдава.

ноември 2006
редакция: октомври 2007, ноем. 2007


© Ема Венева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??