8 нояб. 2008 г., 23:04

Молба 

  Поэзия » Философская
703 0 6
Недей ме наказва в легло да умирам, о, Боже!
Така не измъчвай душата ми грешна!
Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе,
аз моля те края накрак да посрещна!
Когато прекършва се лятото, крехко и вяло,
да секне и пътят ми, трънено стръмен.
Тогава сърцето ми жадно, от ситост преляло,
да стихне във полет, безпаметно сънен.
В часа на мълчание, в който и полъхът плаши,
да вярвам: в отвъдното някой ме чака.
Щом светлото скрият цветята във ангелски чаши,
от здрач притаен да премина към мрака...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноним Все права защищены

Предложения
: ??:??