Молба

Дъждовен ден, един от многото.

Опитвам се да сглобя мислите си,

Които като огромен пъзел седят пред мен.

Трудно е, особено, когато светът ти

Е само от два цвята – бяло и черно.

Старая се, не се предавам лесно.

Но независимо от всичко съм безсилна,

Нищо не мога да сторя за теб!

И въпреки това в чувство се зароди,

Нещо ме накара да се почувствам доволна.

Дали започнах да разбирам себе си?

Не ходи никъде, не си отивай!

Знам, все бягаш от емоциите си,

Но дай ми само още един шанс.

Дай ми възможност да докажа,

Че все пак от мен може да стане нещо.

Бягах от емоциите си, не бях готова,

Но какво ли трябва да сторя следващия път,

Ако те нямам теб, на който да разчитам?

Затова те моля да ми дадеш един последен шанс,

Шанс да докажа, че от мен нещо ще излезе,

Шанс да докажа любовта си към теб.