Молба
В обърканата си душа,
аз търся вярната посока...
Не мога да я утеша,
без теб, богиньо синеока.
В тъмата няма светлина.
Нощта е скътала Небето,
аз търся твойта топлина...
В предсмъртие ми е сърцето...
Аз чувам своя собствен стон!
Като на господ ти се моля:
ела на моя небосклон!
Не ме оставяй във неволя!...
© Христо Славов Все права защищены