31 янв. 2014 г., 09:48
Молба без последствия
Дните не минават никак гладко.
Вечер ги сънувам и без сладко.
Мъките очите ми стопяват,
гласове в ушите ми припяват.
Залезите в мен се утаяват,
тъмни нощи в мен се приютяват.
Сутрешните зарева пристигат,
а лъчите им до мен не стигат.
Но в ръка със утрото пътувам
и за нови светове жадувам.
Тоз живот за никъде не стига,
само дето мерника ни вдига.
Що бе, Боже, знаци ни подаваш,
а живот един ни само даваш?
Колко грешки във живота правим...
Дай ни втори, за да ги изправим!
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Споделям!Аплодисменти за прекрасния стих!
-
Благодаря, Приятели за прочита, коментариите и оценките!
Бъдете здрави и да ви спохождат нови вдъхновения!
Поздрави от мен! -
Имаме ги шансовете и знаците, но ни трябва повече будност, сила, смелост...
Поздравления, Никола, прекрасен стих, оценявам!
-
Хубава молба, Никола. Само дето не е сигурно дали вторият живот ще е без същите грешки Хареса ми стихотворението!
-
Сто пъти съм Му го казвал, но не чува. Свърши си работата като кучето на нивата и го удари на вечна ваканция.
-
Всички се нуждаем от втори шанс, но рядко го получаваме от нашия безмилостен работодател - Живота!
Поздравление за хубавото стихотворение, Никола! : Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Желая ти хубава събота и неделя!Поздрави!