Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда
към небето ти златно поглежда
и превръща се в бурни морета.
Натежават от плод класовете.
А узреем ли - кротко жъни ни
в хоризонта на белите зими.
Нека утре сме хляба насъщен,
та децата ни тук се завръщат ...